Всички статии и материали . можете да намерите и в нашия форум.
или неизвестните приключения на един така наречен Мартин
Получихме този текст по e-mail-а, автора му ни е неизвестен и затова не можем да гарантираме за истинността на изложените в него факти, но считаме, че е подходящ за нашия сайт, тьй като показва как съдбата на едно българско момче може да бъде разбита от равнодушието на възрастните, анонимната жестокост на институциите и животинските страсти/измитите ръце на педофилите или от съчетанието между трите. Бойлове не е педофилия!
|
Ще го нарека Мартин. Разказаха ми неговата история преди няколко години. Оттогава живея с нея. Няма значение от кого и как съм я научил, както и самият така наречен Мартин не бил от значение за никой.
Той бил дете на чужденка и българин. Майка му заминала за страната си без да се върне. Напуснала семейството. Тръгнала си. Татенцето отдавна подозирал, че Мартин не е от него и освен това взел, че пак се оженил. Новата мама се държала гадно, с пренебрежение към момчето. То пък тъгувало за истинската си майка. В къщи му било чуждо и тягостно. И започнал да бяга. Новия и стария му родител взаимно се убедили, че е лошо дете - Мартин свил парите на блока, които татенцето домоуправител събрал за асансьора. Значи бил и крадец! Нямало време за губене – почтеното семейство го пратило в интернат за превъзпитание.
Тогава Мартин бил на 10. Там започнали да го превъзпитават – с нужната строгост, с подигравки и шамари. И на него отново му станало чуждо и тягостно. Започнал да бяга, да скита по София. Връщали го – пак бягал. И отново и отново.
Веднъж избягалият така наречен Мартин отишъл до Панчарево да поплува. Там се снимал някакъв филм. Забелязал го Режисьора. Харесал го защото харесвал такива момчета. Мартин бил точно негов тип. Поговорили се, малкият останал до края на снимките, даже гледал през камерата – чичкото му давал. После Режисьора го завел на вечеря. Нахранил го, завел го в къщи и му казал, че ще му даде 20 лева, ако се съблече. Мартин нямало къде да спи, парите не били малко и се съгласил да сподели чара си с новото татенце. Режисьора му се полюбувал, опипал го тук-там и на сутринта го изпратил с парите по живо по здраво. Мартин обаче не бил гледал филмите му, не разбирал още неговото творчество и този развълнуван човек в почтена възраст останал в паметта му като “дядката”. Спомнял си го почти с умиление. Така спечелил първите си 20 лева, така нареченият Мартин.
Не след дълго пак го върнали в интерната и той разбира се пак избягал. Бил поотраснал – почти 12 годишен вече знаел как може да изкара пари, когато е навън. Знаел, че е красив с руси коси и сини очи, не като другите мургавелчета в интерната. И че има чичковци, които харесват такива чаровни и умни момчета. Още повече, че въпросните чичковци, понякога карали на мургавелчета, ако не могат да се уредят с нещо по-бяло. Но българското си е българско, та било то и съмнителен плод на още по-съмнителен смесен брак. Мартин станал хит сред софийските педофили. Рус, дребен и изнежен – мечтата на всеки имащ вкус български любител на момчета. Изберете българското! И те го избрали – избирали го толкова многократно, че така нареченият Мартин се сдобил със скъпи дрешки, хранил се по три пъти на ден с пици “Хът” и не можел по нищо да бъде отличен в трамвая или на улицата от своите връстници – деца на новобогаташи, освен може би по това, че все пак пътувал с трамвай.
Особено силно го избрал богатият столичен педофил Дидо. Той бил бизнесмен, имал белег на врата и карал скъпа западна кола. Вярно – бил леко капризен в леглото. Обичал да побийва и бил привърженик на грубите ласки. Мартин го мразел, но Дидо плащал добре. Богатият батко заплашвал обекта на чувствата си със саморазправа, ако рекламациите на Марти станат публично достояние. И така нашият малък герой си живеел денем в страх и охолство, а нощем спял където намери.
Един ден пак го хванали и тьй като така нареченият Мартин ударил тавана на джакпота с бягствата си го пратили в по-строго превъзпитателно заведение, далеч от София. Но той избягал разбира се и оттам, и после следите му се губят. На практика оттогава е в неизвестност.
Топлата грижа на обществото и неговите институции в съчетание с дълбоките джобове на богатите педофили му дали корав начален жизнен тласък. Никой не го погалил, никой не го приласкал. Всички или го превъзпитавали или си плащали, като и в двата случая го правели добре. Надявам се в момента Мартин наистина да е в неизвестност – поне за хората, с които се е сблъскал. Далече от всичко това. И да има кой да му казва “Обичам те”.
Bgboylover, 29 X 2004 г.
БОЙЛОВЕ – МИТОВЕ И ИСТИНИ
Взаимната любов между момчето и мъжа съществува още от древни времена и има дълга и благородна история, но в наши дни се счита за извращение от страна на мъжа и за вредна що се отнася до момчето. Подобно твърдение няма нищо общо с истината. В този текст ще се опитам да хвърля светлина относно заблудите, родени от пещерни митове, които не се базират на фактите и са повод за необоснована истерия по отношение на бойлове.
Мит е, че бойлъвърът е човек в шлифер, дебнещ около детската площадка с джобове пълни с близалки. Мрачна, зловеща фигура, за която се говори с думи като “изнасилвач”, “извратен” и “педофил”, (като значението на последното определение се подменя и натоварва с булевардно негативни конотации) имаща за единствена цел в живота си да подмамва невинни дечица, за да задоволява с тях похотта си. Никой не отрича съществуването на подобни хора. Но те не са бойлъвъри. Те са маниаци, болни същества, превърнали се в чудовища по силата на различни обстоятелства.
Истината за бойлъвърите е съвършено различна. Това са хората, които вие добре познавате. Учители, възпитатели, треньори, лидери на младежки общности, ваши съседи или колеги, тези които проявяват дълбоки чувства и състрадание по отношение на децата. Мъже които изпитват силна любов към момчетата, с които влизат в контакт и никога не биха им причинили зло. Хора като всички останали, с изключение на факта, че са родени със сексуално влечение към момчета.
Митът, че момчетата нямат прояви на сексуалност, докато не достигнат определена възраст е толкова абсурден, че изобщо не се нуждае от коментар. Единствено някои “професионалисти” пишещи в областта на популярната психология, “индустрията защитаваща децата от сексуално насилие” и различни популистко консервативни политически образувания от десен тип, и досега се опитват да поддържат този мит жив .
Истината е, че момчетата още от най-ранна възраст проявяват интерес към собственото си тяло. Сексуалните игри и експериментите между връстници са често явление в техния живот. В наше време са рядкост момчетата, които не знаят нищо за удоволствието, което се получава при сексуален контакт.
Митът, че сексуалните отношения между мъж и момче, основани на взаимно съгласие, се явяват акт на насилие над последното и непременно се превръщат в емоционална травма, не се основава на никакви факти. Именно това най-разпространено, злонамерено и напълно погрешно твърдение е главната причина, за несправедливото отношение и репресиите спрямо бойлъвърите. Болшинството от “травмите”, разкрити от психотерапевтите са резултат от Синдрома на Фалшифицираната Памет (False Memory Syndrome).
Истината е, че изследванията извършени в тази област, показват че момчетата, които са имали отношения с бойлъвъри имат повече шансове да израснат като щастливи, добре приспособени към живота хора, отколкото децата, които са изпитвали дефицит по отношение на любовта на възрастните. И болшинството от тях стават хетеросексуални. А малкия процент, които са станали хомосексуалисти, не са се превърнали в такива поради общуването си с бойлъвърите, а защото са родени с въпросната сексуална ориентация.
Митът, че бойлъвърът прекарва голяма част от своето време в търсене и преследване на момчета за да ги въвлече в сексуални взаимоотношения с нищо не е оправдан. Разбира се, бойлъвърът се старае колкото се може да бъде заедно с момчетата, които му харесват, но е малко вероятно, че даже ако изпитва желание към тях, би изложил себе си на опасност, като ги съблазнява..
Истината е точно в обратното. Ако момчето открие в лицето на бойлъвъра по-възрастен приятел, на който може да се довери, то в повечето случаи, сексуалните отношения възникват по негова инициатива. Водено от естественото си любопитство и под натиска на своите хормони то иска да сподели със своя по-опитен приятел новите и приятни усещания, които му носи неговото тяло.
Митът, че бойлъвърът е воден единствено от егоистичния си интерес към аналния секс, с евентуалното, изнудено съгласие на момчето, което изпитва болка и дискомфорт при неговото практикуване не се потвърждава от изследванията относно природата на бойлове връзките.
Истината е в това, че дори да възникнат сексуални отношения, те най-често се свеждат до галенето на ерогенните зони на момчето и мастурбирането му с цел да получи оргазъм, от страна на мъжа. Оралният секс се практикува доста по-рядко и както отбелязах по-горе отново момчето е субектът, които получава ласки и удоволствие. Крайно рядко ролите се разменят, а още по-рядко в една бойлове връзка има място аналният секс. У мнозинството мъже и момчета, които са имали сексуални отношения, остават приятни спомени от споделената интимност. И много от тях остават близки хора и приятели независимо от хода на времето. Други, разбира се, по различни причини не се радват на подобно щастие.
Истината за публичните унижения и преследванията, на които са подложени бойлъвърите е толкова ужасяваща и очевидна, че няма нужда от съпътстващ я мит. Най-често ако любовните отношения между бойлъвърът и момчето бъдат разкрити, те незабавно се прекратяват по силата на обществената санкция. Мъжът го чака наказание, а момчето “помощ” от психолог. Те трябва да преминат през истински ад и да изпитат всички ужаси на преследващата подобни чувства репресивна системна. И всичко това очаква двама души само защото са избрали любовта.
Превод: Nikolai
( програмен документ на организацията на християните бойлъвъри -Paraklesis )
Терминът Бойлове или за по-кратко БЛ се употребява от Paraklesis за да бъде обозначено емоционалното влечение, изпитвано от някои мъже към момчета в предпубертетната и юношеската възраст. Такова влечение не включва в себе си сексуален елемент, а е плод на емоционална привързаност, често съчетана със силно духовно и интелектуално привличане. Подобни чувства са дълбоко присъщи на психологическия портрет характерен за всеки бойлъвър. Съвкупността им обикновено се приема от бойлъвърите за тяхна специфична ориентация, въпреки че мнозинството от учени отказва да се съгласи с едно такова определение, както и да постигне относителен консенсус по въпроса какво точно е бойлове…
По принцип тези, които се определят като бойлъвъри, приемат БЛ за позитивна или неутрална характеристика, много повече отколкото за някаква вродена деформация, зло или грях. Те утвърждават, че тяхното влечение към момчета не е по-силно или по-различно от това на възрастни към възрастни и те са в състояние да контролират своите желания и чувства, както правят всички нормални и отговорни хора.
Бойлъвърите могат да изпитват любов и дълбока привързаност към определени момчета, към които чувстват трайно влечение. Те искат да се сближат с тях, да се грижат за тях и да изградят дълбока и здрава емоционална връзка с последните. Изпитват радост от общуването с техните личности, от способностите им и тяхната реализация в живота.
Бойлъвърите никога не биха осъществили интимен контакт използвайки изнудване, манипулация и насилие. Съществуват различни мнения относно уместността на сексуалните отношения по взаимно съгласие в рамките на бойлове връзката. Някои бойлъвъри мислят, че такъв вид общуване е недопустимо по морални, религиозни или психологически причини, други се въздържат от него за да не бъдат изолирани и сочени с пръст от обществото в което живеят, трети смятат, че в отделни случаи то е допустимо ( в зависимост от дълбочината на връзката и зрелостта на момчето). Християните бойлъвъри по правило са по-консервативни от хората с БЛ ориентация, които не са религиозни.
Както всички други хора бойлъвърите не могат да “избират” своята ориентация и няма строго дефинирани причини за това, което те са. Повечето бойлъвъри са имали нормално детство и повечето от момчетата, които са израснали в разбити семейства или са били жертва на насилие не израстват като бойлъвъри. Мнозинството от сексолозите смята, че хетеро- и хомосексуалната ориентация се оформя в резултат на съчетанието на сложен комплекс от фактори – генетични и психологически предпоставки, както и от особеностите на личната биография и среда. Много бойлъвъри мислят, че това се отнася и за БЛ.
Мнозина бойлъвъри опитали да променят своята ориентация споделят, че това е нанесло трайни поражения върху психиката и душевността им, накърнило е способността им да живеят нормално в обществото и да изпитват чувства на любов, удовлетворение и радост. Асоциацията на американските психиатри например признава, че опитите подобна ориентация да бъде променена чрез различни видове терапия обикновено претърпяват неуспех… Много християни бойлъвъри знаят, че Бог може да промени ориентацията им ако пожелае, но чувстват, че често волята Му не е такава. Те се уповават Нему и вярват, че милостта му е безгранична и неговата сила се проявява в нашата слабост.
Paraklesis вярва, че бойлъвърите са призвани да се възрадват в това, което Бог им е дал и търсят възможности да използват този дар за добро. За някои хора с подобна ориентация борбата с изкушенията е трудна и те избягват контактите им с момчета да прераснат в трайни взаимоотношения. Във всички случаи бойлъвърите би трябвало да контролират поведението си и много от нас имат дълбоко емоционални връзки със своите по-малки приятели( young friends- съкратено YF), които са източник на живот, щастие и радост за двете страни.
Превод от английски: Nikolai
Не всеки мъж, който изпитва емоционални чувства и влечение към момчета може да бъде определен като бойлъвър. Ролята на бойлъвъра в живота на момчето е преди всичко огромна отговорност, в много аспекти наподобяваща тази на бащата. Това, което е в интерес на момчето, неговото бъдеще и добруване в настоящия момент винаги трябва да са от първостепенно значение за бойлъвъра.
Дори в Древна Гърция, където бойлове е бил норма за няколко века от мъжа се е очаквало да има висок морал и непоклатими добродетели. Считало се е за позор за момчето и семейството му, ако неговия erastes не отговаря на тези изисквания.
Доколкото връзката между мъж и момче е заедност на двама души, които се обичат, за бойлове е присъщ целия спектър от човешки преживявания и емоции. Сексуалността е също част от повечето взаимоотношения от такъв характер дори, когато липсва моментът на конкретната й изява. Това обуславя нуждата от поставянето на въпроса за сексуалното в етичния кодекс на бойлове по един зрял и отговорен начин.
Представения по-долу етичен кодекс на бойлове е наша редактирана версия на този, с който бихте могли да се запознаете в книгата “ Sexual Experience Between Men and Boys” на Паркър Росман.
- Бойлъвърът трябва да прави всичко възможно да защити своя приятел от всякаква вреда, включително от публично дискредитиране или опасност от юридически санкции. Това би могло да означава въздържане дори от сексуални отношения по взаимно съгласие, ако последните са незаконни в държавата където двойката живее или се намира в момента.
- Бойлъвърът трябва да пази чиста собствената си репутация, за да не може неговият приятел да пострада или изпита неудобство, ако емоционалните им взаимоотношения станат причина името му открито да се свързва с неговото.
- Бойлъвърът трябва да бъде откровен и честен във връзката си и никога да не лъже своя приятел.
- Бойлъвърът не трябва да се стреми към интимен контакт с момчето “на всяка цена”, без да познава и осъзнава интересите му, и без да се съобразява с неговите желания и чувства.
- Емоционалните взаимоотношения не трябва никога да прерастват в сексуална връзка ако момчето не е осъзнало и приело напълно социалните, юридическите и психологическите последствия за себе си от подобен акт.
- Момчетата не трябва да бъдат третирани като сексуални обекти, които следва да удовлетворяват прищевките и желанията на бойлъвъра.
- Бойлъвърът трябва да уважава и се съобразява с ролята и авторитета на родителите на момчето в неговия живот и да не се стреми да саботира тази роля.
- Бойлъвърът не трябва да съдейства момчето да употребява алкохол или наркотици и разбира се никога да не използва последните за да “освободи” своя приятел от “задръжките му” или за да го ”настрои” за сексуална близост.
- Бойлъвърът има отговорността да насърчава и помага на момчето да развива своята нормална хетеросексуална ориентация, освен в случаите, когато приятелят му няма хомосексуална такава.
- Бойлъвърът трябва да влияе на момчето и да му помага да не прекъсва образованието си и да има успех в училище, да няма криминално поведение и да направи всичко, което е по силите му, неговият приятел да има добро и перспективно бъдеще.
- Бойлъвърът не трябва да търси случайни сексуални контакти срещу заплащане или да осъществява секс-туризъм, защото това насърчава момчетата да продават себе си и обуславя съществуването на детска проституция.
Бел. прев. - Настоящият текст е превод от сайта http://www.daretospeak.net и изразява позицията на групата бойлъвъри групирани около него.
Превод от английски: Nikolai
МАЙК БЛЕК
--------------------------------------------------------------------
НЯКОИ СЪВЕТИ КЪМ НАЧИНАЕЩИТЕ БОЙЛОВЕРИ--------------------------------------------------------------------------------------
ЗАЩО СЪМ БОЙЛОВЕР?
Има само две възможности - или се раждаме с предопределена сексуална ориентация или я придобиваме по време на порастването си. Факт е, че науката не може да ни каже кое от двете е вярно: има много дебати по този въпрос, но нито един убедителен отговор.
Социaлните науки предлагат много обяснения на този проблем. Някои вярват, че педосексуалността се получава при сексуално малтретиране в детството. Други казват, че е проява на нашaта невъзможност да се справим с живота на възрастни. Други – че е резултат от лоша семейна среда. Докато някои от бойловерите наистина са преминали през подобни ситуации, други ( и аз включително) не сме. И за мен това просто доказва, че всички тези обяснения са чисти глупости.
Моето мнение е, че отговорът на този въпрос всъщност е без значение. Наистина би било добре да го знам, но това не би променило нищо. Ние сме каквито сме в един изключително коравосърдечен към нас свят и такава е суровата действителност. Остава ни да приемем този факт и да се опитаме да излезем на другия бряг здрави и читави.
АЗ СЪМ БОЙЛОВЕР – КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА?
Нека още в началото разграничим тези две понятия : Педосексуалност и Бойлове. Тук аз ще приема педосексуалността като нещо неутрално в емоционален смисъл: просто феномен на сексуално привличане към деца. Бойлове обаче аз възприемам като нещо повече от чисто сексуално привличане, то обозначава “любов” в общоприетия контекст на тази дума.
Страшни и кръвожадни чудовища са свили гнезда в представите на обществото. Тези чудовища се наричат педофили: мъже (по незнайни причини обществото не може и да си представи, че биха могли да бъдат жени), които насилват невинните малки деца.
Но какво всъщност означава насилвам? За обикновените (не-педосексуални) хора тази дума най-често се свързва с ужасни картини, в които безпомощни момченца биват сексуално малтретирани от брутални, възрастни мъже. Те крият главите си в пясъка при най-малкия намек за друга възможност: че има хора които влизат в нежни, любящи контакти с деца, хора които биха ги отгледали и възпитали и биха направили всичко за да ги предпазят от възможността да им бъде сторено зло.
Не отричам че “педофили” съществуват - по същия начин както има и мъже, които изнасилват жени или мъже, има и мъже които биха изнасилили момче или момиче. Отдавна обаче съм се убедил, че изнасилването не е толкова сексуално престъпление колкото груб акт на доминация. И от това следва, че сексуалното влечение е от много малко значение при изнасилването. То е един от най–самотните актове които можем да си представим.
Бойловерите от друга страна поставят ударението на безкористността. Ние вярваме, че служим на интересите на нашия по-малък приятел, а нашите лични интереси остават на второ място. Един ден може би обществото ще установи и разбере тази разлика и ще престане да преследва хора, които (и вероятно наистина е така) имат най-чисти намерения.
Да ни считат за утайката на обществото е унизително и за това е толкова важно да помним, че любовта е това, което ни разграничава от онези, които изпитват удоволствие наранявайки другите.
Любовта е емоция свързана с красота и щастие, но тя носи със себе си и много отговорност. Тя изисква търпеливост, състрадание и самоотверженост. Изисква да поставиш интересите на някого над твоите лични приоритети. А Бойлове носи и допълнителни отговорности: да си дадеш сметка, че си в състояние да окажеш (и това действително е така) огромно влияние върху живота на приятеля си. Твоя е отговорността да се убедиш, че използваш това влияние наистина в негова полза. Ако бъде използвано правилно, подобно влияние може да бъде най-доброто нещо в живота му. В обратния случай на практика би могло да го разруши.
Това не е ли огромна и същевременно страшна отговорност?
КАК БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕ ЧУВСТВАМ?
Отговорът е, че не би трябвало да се чувстваш по-различно отколкото ако беше левак, брюнет, висок или с тъмна кожa. Точно толкова колкото можеш да промениш гореизброените неща, можеш да смениш и сексуалната си ориентация. Повярвайте ми – аз съм опитвал. Тя обаче е завинаги. Можеш да си изплачеш очите, да си посипеш главата с пепел и да се питаш :Зaщо аз? Това няма да промени нищо. Според мен най-доброто, което можеш да направиш е просто да го приемеш и да продължиш да живееш. А да го приемеш понякога е много по-просто отколкото си мислиш. Ако можеш да повярваш, наистина да повярваш,че това, че си бойловер не те прави по-лош човек, то вече си направил първата крачка. Нещо повече, аз ще ти кажa, че това те прави по-добър човек от средностатистическия хетеросексуален мъж. Защо казвам това? Защото ако наистина си бойловер ти знаеш че ударението пада върху любовта. Любовта за мен е най-висшето емоционално състояние, което ни е отредено да изпитаме. Както казах и преди, да обичаш означава себеотрицание - да издигаш интересите на някого по-високо от твоите лични и ако се наложи, да дадеш живота си за него. Това е, което ние бойловерите чувстваме към нашите момчета.
Ако си способен така да обичаш, никой не би могъл да ме убеди че си лош човек, че струваш по-малко от всеки друг член на обществото. Всъщност далеч не всички “нормални” членове на това общество са способни на такава обич. Не се заблуждавайте, в момента, в който разкрият какъв си те ще те презират, мразят, обиждат и дори ще се опитат да те наранят. След което някои от тях ще си отидат у дома, ще пребият безмилостно децата, ще ги изгонят от къщи или ще ги изоставят за да могат да започнат “нов живот”.
Това ли са хората на които разчиташ да те съдят? Ще приемеш ли когато ти казват, че не си годен да бъдеш член на това общество?
Погледни в душата си и виж кой си наистина! Да, ти не си като другите - ти си по-богат от тях защото можеш да виждаш красотата там където те не могат. И защото знаеш как да обичаш.
Как се чувствам като бойловер?
Чувствам се дяволски добре!
КАКВО ДА ПРАВЯ?
И така, нека минем към ежедневието. Ти си бойловер в едно общество което не е особено прочуто със симпатиите си към хора с такава ориентация. Ако питаш мен - трябва пълноценно да живееш в това общество : да работиш, да не бягаш от социални контакти, наистина да те има, да съществуваш.
За мен това означава първо да не издавам чувствата си. Аз живея двоен живот – от една страна семеен, посветен на работата си човек, а от друга – бойловер. Живея тези два живота напълно отделно. С други думи – не се разкривам! И докато не се убедя, че обратното би променило нещо, смятам да продължа така. Надживях вече това да се чувствам по-долу от другите защото съм бойловер, но това съвсем не означава че ще тръгна да разгласявам този факт от покрива на къщата, в която живея.
Другата възможност е да се довериш много предпазливо на приятел или член от семейството на когото можеш да разчиташ. Извън бойловерското общество, само трима души знаят какъв съм: съпругата ми, един много верен приятел и майката на момчето, което обичам. Това може да ви изненадва, но винаги съм считал, че е право на майката да знае. Да, тя го прие и ни позволи да продължим приятелството си. Ето това са хората в чиито ръце съм поверил живота си, а това е важно. Преди да се решиш да кажеш на някого убеди се, че това ще остане само между вас двамата. Дори и да не си извършил нещо незаконно, обществото е обременено с такива предразсъдъци, че може да съсипе живота ти ако разбере. Както и при всеки друг повод в живота, прецени внимателно последиците преди да действаш.
Третата възможност е ( както правят само някои много смели хора) да заемеш публична позиция и да я отстояваш. Това е от изключителна важност : обществото никога няма да разбере истината за това какво представляваме всъщност, освен ако някои не му каже тази истина. Това е един благороден, но също така опасен стремеж. Може да бъдеш (и най вероятно ще бъдеш) подложен на репресии. За съжаление – също и близките ти хора : семейство, приятели, колеги. Преди да си стъпил на тънкия лед запитай се какво искаш да постигнеш и дали то си струва жертвите, които ще дадеш. Ако отговорът е да - действай!
ЗА СЕКСА
Ако в твоето привличане към момчета няма сексуален елемент, можеш да прескочиш тази глава. Навсякъде до тук говорих за любовта, сега ще говоря за секса.
Ако решиш да продължиш да четеш, приемам, че това означава че привличането, което изпитваш не е само емоционално, но и сексуално. Сексът всъщност е причината да бъдем презирани от останалата част от обществото. Самата идея, че един мъж може да бъде сексуално привлечен от момче изглежда на обществото абсолютно чужда, а хората имат склонност по-скоро напълно да отричат нещата, които не разбират, отколкото да се опитат да ги разберат.
Но дали сексът в една връзка мъж-момче е нещо лошо сам по себе си. Бойловерското общество като цяло счита, че ако се случва по взаимно съгласие в това няма нищо лошо. Въпросът за съгласието е от особена важност и към него трябва да се подхожда много внимателно. Както подчертах ти притежаваш изключително влияние върху своя приятел, влияние за което може би не си даваш напълно сметка. Това е следствие от две неща: “уважавай по-възрастните” – начин на мислене, с който повечето деца са отгледани, и “благоговение пред героичното” - което момчетата често изпитват към мъжете (още повече към мъжете, които проявяват интерес към тях). Това лесно може дa доведе до ситуация, в която дори най-слабото ти желание се превръща в заповед зa момчето като резултат от неговия стремеж да спечели твоето одобрение.
Такава ситуация е като заредена пушка - напълно безопасна ако знаеш как ce действа в нея, но и способна да опустоши страшно един млад живот ако не знаеш. Ако покажеш от своя страна че се интересуваш от секc, има голяма вероятност младият ти приятел да се съгласи на интимност за да ти угоди. Мисля, че в случаите, когато момчето привидно дава съгласие може наистина да се стигне до психологическа вреда. Ако той прави секc само за да ти достави удоволствие, с времето може да започне да изпитва омерзение към теб. Но по-опасното е, че може да започне да се чувства омерзен и от самия себе си. Може би си изпитвал някога подобно чувство и ако е така ще се съгласиш, че не е нещо което човек би пожелал да се случи на този когото обича.
Да се говори за секc в началния стадии на една връзка е особено рискованo. Ролята ти на ментор може и да тe доведе понякога до ситуации, в които трябва да се говори за секc. В такива случаи , като отговорен бойловер трябва да проявиш мъдрост. Момчетo си e момче, нищо чудно да намери подобна дискусия за сексуално възбуждаща. Ако това доведе до някакъв опит за интимност от негова страна, трябва много внимателно да прецениш дали това е в резултат на моментна възбуда или e истинско желание връзката ви да се превърне и в сексуална. А да използваш такъв разговор като повод да съблазниш момчето e най-безотговорното нещо, което можеш да извършиш.
Моят съвет е да се пазиш от сексуална активност освен ако момчето не я предизвика само. Ако това се случи, без намеса от твоя страна, може да се приеме че тo наистина го иска.Това не дава някаква особена гаранция при самооценката по-късно в живота, но като влиза доброволно в интимни отношения той е в по-добра позиция да се справи с реалността по-късно.
Има две причини поради които едно момче по-късно в живота може да изпита психологическа криза при една самооценка. Очевидна причина е ,че може да се повлияе от мнението на обществото, че подобна връзка е неестествена. Ако стане така, той може да започне да се презира заради желанието си за такава връзка. Втората възможност е връзката да противоречи на представата му за самия него. Ако момчето счита себе си за хетеросексуално, но все пак е в доброволна сексуална връзка с партньор от същия пол, това може да предизвика у него немалко объркване относно сексуалната му идентичност.
По време на цялата ви връзка твоето умело насочване ще е безценно за да предотврати опасността той да се намрази заради това което се е случило между вас. Ти можеш да му помогнеш да разбере, че да си различен от това, което обществото очаква от теб не те превръща автоматично в грешник, че любовта (във всичките си физически прояви) не е нещо лошо, ако двамата партньори са равнопоставени, и че е ОК (даже що се отнася до мъж) да изпитва чувства.
КАКВО ЩЕ СТАНЕ КОГАТО МОЯТ ПРИЯТЕЛ ПОРАСНЕ?
Твоят приятел неизбежно ще порасне един ден и e много вероятно неговите интереси да се насочат в друга посока. Най-глупавото нещо което би могъл да направиш е да се вкопчиш в него. Тогава ще настъпи времето да покажеш любовта си и да го пуснеш да намери своя път в живота. Всеки, който е успял да стори това общо взето ще ти каже че все още поддържa близки контакти с бившия си малък приятел. Всеки който не е – че тяхната прекрасна връзка е свършила по най-болезнен начин.
Съветът ми тук е ясен – приеми неизбежното и ако такова е желанието му, “освободи” своя приятел. Правейки това ти може би ще загубиш благословеното му присъствие, но ще спечелиш неговото истинско уважение. И ако имаш късмет, друг малък човек ще влезе в живота ти за да почерпи от твоя опит, мъдрост и любов.
Превод от английски: Van
---------------------------------------------------------------------------------НАЦИЯ ОТ БОЙЛЪВЪРИ & ОПАСНАТА МАМА---------------------------------------------------------------------------------------------
Обичате момчета ли? Е, не сте само вие. Голяма част от жените също. Само че в техния случай това се приема от обществото. Където и да погледнеш виждаш реклами, на които жени и деца се държат за ръце, прегръщат се, играят или просто са щастливи заедно. Същите сцени с мъже обаче не са приети. В представите на съвременната жена, момчетата изобщо не искат да си губят времето с приятели и не изпитват срам от своите майки. Докато в действителност само по-женствените момчета се чувстват комфортно с майките си, които се опитват да ги задушат. Жените не само искат да бъдат с момчета, но също така желаят и на момчетата да им харесва да бъдат с тях. С други думи мама иска нещо повече от това да прекарва времето със сина си - тя иска нейният син да споделя нейните чисто женски емоции. И разбира се много от тези жени постигат своето, когато попаднат на някое по-емоционално момче, каквито все повече има напоследък.
Човек би могъл да се запита, разбира се, защо жените не си прекарват времето с дъщерите си. Съществата от женски пол доста си приличат и също както бащите и синовете може да изпаднат в конфликт.Те имат емоционална връзка с всичките си деца, но специално към момчетата физическото и емоционалното привличане вървят ръка за ръка. И те не се предават. Проблемът се състои в това, че ако синът не е феминизиран или има влечение към момчета, той се противи и се опитва да се отскубне от това непрекъснато дебнене и тормоз, а това вбесява мама. Най-голямата заплаха за подобно момче е неговата майка. Докато мъжете стават все по-малко войнствени, майките продължават да стават все по-агресивни и ако са предизвикани, са в състояние да наранят собствените си деца повече от всеки друг. А кой е най-често потърпевш от децата? Момчетата. И тъй като по наше време съдът обикновено дава децата на майката единственото спасение за момчетата е да има повече жени които раждат момчета, които обичат момчета.
Интересно е, че колкото повече се засилва феминизмът и самодоволното му его трансгресира, толкова по-малко дрехи започват да носят момичетата. При момчетата е точно обратното. Някогашните шорти, които едва прикриваха някои части от тялото сега са заприличали на дълги поли. Момичетата обаче носят вталени фланелки и къси гащета. Поради очевидно голямото количество хора с влечение към момчета, кампанията да бъдат предпазени децата ги засяга повече от момичетата. По същите съображения арабските жени носят “бурка”, а мъжете прикриват сексуалната привлекателност на дъщерите си като ги навличат с огромно количество дрехи. Все повече и повече в днешните медии съпругът е показван като добродушния глупак, докато жена му е по-силната и интелигентна личност. Независимата жена се грижи за всички в къщата и накрая напуска неудачника. Силните, целеустремени феминистки нямат нужда от съпруг. Може би само от мъж.
За съжаление момчетата не винаги могат да играят наложената им роля на емоционален партньор. И понеже жените продължават да действат и формират общественото мнение, момчетата ще продължават да са на много по-сигурно място извън дома си, отколкото в него. Едно общество силно повлияно от жените, всъщност е общество силно повлияно от хора, които обичат момчета.
Corey's Corner Thoughts
written June 11th, 2003
Превод от английски: Van
Представям ви едно от най-силните изложения които съм чел по темата бойлове. Написано е от моя приятел Green. Благодаря му, че ми позволи да го използвам.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------ЗДРАВЕЙТЕ! -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ако ви споделя че съм хетеросексуален ще се запитате ли дали понякога не изнасилвам жени? И дали бия жена си? Ще повярвате ли, че манипулирам жените и ги принуждавам да правят секс с мен? И че единствената причина да се запозная с жена е, че искам да правя секс с нея? Че ми пука за жените само дотолкова доколкото мога да правя секс с тях?
Е, има и такива мъже. И те наистина се държат така с жените. Сигурно ги има и между нас. Но във всеки случай, всички ние едва ли бихме приели априори, че някои притежава тези злодейски качества само поради причината, че е сексуално привличан от жени!
Ами ако ви кажа, че аз съм сексуално привлечен от момчета? Каква стана тя, а? Какво си помислихте за мен? Най вероятно –че съм гаден педофил.
Вашите понятия са, меко казано, силно ограничени. Не искам да ви засегна, но всичко което знаете за нас е, че насилваме малки деца. Вината разбира се не е ваша защото всъщност това е всичко което някога ви е било говорено по въпроса. А за да се ограмоти човек малко по-подробно, изисква значително усилие. И със сигурност много от вас просто нямат свободно време за това. Или мотивация. А и защо да я имат? Полицията ни устройва хайки и удобно ни изхвърля от вашия живот, така че няма защо и да се замисляте за нас! Нали така?
Да, ама не!
Ние съществуваме откакто съществува човешкото общество и ще бъдем с него до самият му край. Така че моите уважения, но нека ви кажа следното:
Да, ние наричаме себе си бойловери (или поне повечето от нас се наричат така). Да, ние сме мразени и преследвани дори заради самата тази дума. Да, ние се срещаме в Интернет анонимно. Ние сме навсякъде: доктори, адвокати, учители, терапевти, съдии, политици, работници, безработни, писатели, журналисти, студенти и професори и всички други които ви дойдат на ума.
Да, ние имаме чувства, ние изпитваме обич, тъга, омраза, щастие, плачем, смеем се. НИЕ СМЕ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА. Не всички сме перфектни, някой може да е склонен към криминални деяния. Друг може да е склонен към изнасилване. Това обаче не е обусловено, а и няма нищо общо със сексуалните ни наклонности. Не съм правил специално проучване, но съм убеден, че мъжете които изнасилват жени или други мъже са значително повече от “бойловерите”, които насилват момчета. Работата е там, че сексуалната ориентация може да те накара да изнасилиш някого точно толкова колкото и да започнеш да го уважаваш. Бойлове е само малка част от това което сме, така както и твоята сексуална ориентация е само малка част от това което ти си. За щастие насилването далеч не е единствената ни възможност макар това да го има при някой “бойловери”. Също както и при някой хетеро или хомосексуалисти. На практика изнасилването е тотално различна патология.
Здравей, аз съм бойловер.
Не се притеснявай, аз не съм педофил. Всъщност никога през живота си не съм имал секс с момче дори и при негово желание. Познавал съм и съм обичал много момчета и те са ме обичали не по-малко. И още ме обичат. Уважението, което им оказвам далеч надминава това, което повечето децата получават, но това е отделен въпрос.
Ако имате желание да открехнете поне малко съзнанието си имайте предвид, че аз просто разчовърках повърхността на цялата информация която съществува за нас. И ако наистина сте решени да се борите за това да се сложи край на изнасилването на деца (а аз съм!) то поразровете явлението бойлове. И намерете начин да ни включите в културата си.
Тъй като ние сме тук така или иначе и няма достатъчно затвори по света, в които да ни настаните.
С любов и надежда,
Един Бойловер
Превод и бележка: Van
-Хвърлих един голям бой на сина си!
-Е, понякога просто се налага!
-Прегърнах едно момче, което плачеше.
-Ax ти, перверзен тип!
Да, всъщност обществото ти дава правото с лекота да нараняваш едно дете, но не и да го утешаваш и лекуваш. Можеш жестоко да го биеш по гърба, но не можеш да го погалиш по същото място. Да го напляскаш здраво е по-приемливо за обществото: “Ще му мине.” Ако са го набили в училище ние казваме – “Значи си го е заслужил, нищо му няма”. Обаче, в същото време, едно нежно докосване би го “травматизирало за цял живот”.
Ние се бием в гърдите, че успяваме да опазим децата си , но от какво ги опазваме всъщност? Иска ни се да ги задържим колкото се може по-дълго на сигурно място във въображаемата ни, построена и подредена от самите нас стая на невинността. Заповядваме им да стоят там кротко защото иначе ще бъдат жестоко наказани. Умиляваме се, когато се държат като малки ангелчета, понеже така се вписват в матрицата, която сме създали за тях. Ние сме лицемери, мечтаещи децата ни да имат “щастливо детство”, включващо единствено нещата, които ние сме убедени, че трябва да включва. Всяко “не-детско” поведение се наказва.
Какво значи не-детско поведение ли? Ами такова, водещо до: “Я не се прави на много умен (по-умен от мен)!”
Възрастните хора крадат, лъжат и мразят. Те са избухливи и опасни, но “такава е човешката природа”. С други думи възрастните могат да се оправдават с човешката природа но децата не, защото матрицата очаква от тях да са по-човечни. A когато детето не успее да остане задълго в матрицата си на ангелче, то “жестоко разочарова” родителите си и те започват да го смятат за бреме и наказание - особено майката, която е “очаквала толкова много от него”. Бащата би казал : “Те, момчетата са си такива”, но майката веднага ще реагира : Как можа да кажеш такова нещо! Той просто има нужда от дисциплина” (за да кротува в своята матрица).
Възрастните обичат най-вече спящите деца - в тях те откриват почти нереална красота, необременена от действие и персонализация. Те залагат толкова много на децата си, че в края на краищата започват да негодуват срещу всичко, което самите деца автономно чувстват или желаят. Да, едно нежно физическо докосване oпределенo би разрушило матрицата, а възрастните, всe пaк, просто искат всичко за себе си - искат удоволствие от греха.
Защо едно чувствено докосване би могло да е толкова опасно? Просто защото страшно много възрастни в нашето общество изпитват почти сексуален трепет дори при прегръдка или докосване. Тъй че, макар и несъзнателно, те са решени да не оставят нещата така. В нашата обсебена от секс култура, сексът може да е груб и нараняващ но също и приятен!
И въпреки, че успяваме да предпазим децата си от него, ние на практика ги подготвяме за същото като ги привикваме към болката, която ще дойде с удоволствието. Това, което обаче не споменаваме никога , ако въобще предполагаме за неговото съществуване, е утехата и успокоението, което докосването носи. Защото за нас най-болезнено е всъщност нежното докосване, докосването лишено от всякаква физическа болка, което ни отваря към света и отключва водопада на чувствата. Ако се отворим ние усещаме целия свят, даже може би понякога чувстваме прекалено много. Докато болката ни принуждава да се затворим в себе си за да оцелеем.
Дали за това моят баща никога не показа чувствата си към мен?
Дали за това толкова хора живеят познавайки единствено сексуалното удоволствие?
Може би единственият отговор е да кажем ясно на света, че докосването може да лекува!
A когато не е обременено с грях или болка, то лекува наистина!
Corey's Corner Thoughts
Прeвoд oт aнглийски: Van
Начало на страницата
ЗАЩО ВСЪЩНОСТ ОБЩЕСТВОТО СЕ НУЖДАЕ ОТ БОЙЛОВЕРИ?
Ако не беше Америка и съюзническите войски през втората световна война, сега цялата земя щеше да е опасана с концентрационни лагери.
Ние много обичаме да мразим!
Ако случайно в момента нямаме под ръка някоя група подходяща за мразене – ние просто си я измисляме. Почти като Хитлеровите последователи…
Ние сме доста склонни да се подвеждаме изключително лесно, особено когато сме отчаяни или ни води някаква надежда. Повечето от нас сме толкова лесни за баламосване, колкото са само малките деца. Достатъчно е да накараш някого да се почувства поласкан и той вече се е издигнал страшно в собствените си очи. Ето защо и книги от типа “Направи си сам” днес са толкова популярни.
На нас обаче не ни е достатъчно само да се любуваме на себе си! Трябва ни и враг. Трябва ни група от противници, които да мразим. Кои да са те днес? О, те имат много имена, но нека ги наречем за удобство бойловери. Жени рядко попадат в тази група, тъй като те успешно са създали и подклаждат непрекъснатaта истерията срещу нея, така че би трябвало да кажем: мъжете бойловери!
Всички си даваме сметка колко много надарени хора, (включително Айнщаин) нямаше да ги има , ако нацистка Германия бе успяла да “освободи” света от “нисшата раса”.
Това за което малко от нас си дават сметка обаче е : колко важни са всъщност бойловерите за обществото и какво би станало ако успеем да се отървем от тях.
Въпреки, че почти никой не отрича въздействието на Холивуд върху световната култура, все пак много хора определят това въздействие като по-скоро отрицателно. Световно известни режисьори, а също и актьори са прочути ощe и със своето влечение към деца, а тези при които това случайно не е така се оказват с афинитет към тинейджъри. Но тъй като Холивуд все още си остава една от последните крепости на патриaрхалната структурност (т.е. - свободна от женски диктат), техният потаен живот и нрави се приемат негласно , с усмивка и разбиране. Без тези личности щяхме да гледаме предимно сапунени сериaли, семейни драми и нито един по-нормален филм.
Много важно, би казал някой, на кой ли му трябват техните филми. Ще си чета книги!
Уви, много от популярните и обичани книги са написани от хора с влечение към деца. Две от може би най-великолепните приказни произведения на всички времена : “Алиса в огледалния свят” и “Алиса в страната на чудесата” , никога не биха били написани, ако авторът им Луис Карол беше преследван от съвременниците си така ожесточено, както би бил преследван в наше време, и то заради невинното си увлечение към малки момиченца ( само на фотографии, да не си помислите нещо). Да споменавам ли създателят на Питър Пан - Дж. М. Бари? Детскатa световна класика просто нямаше да я има …
А ако вземем та прибавим и тийнловерите, то на практика ще елиминираме цялата Европейска класическа литература (подрастващите момчета са любима муза на изисканите английски господа). Дори самият Уйлиям Шекспир не е пощаден: знаменитите му “Любовни сонети” са посветени на ... 10 годишно момче!
Много важно, би казал някой, на кой ли му трябват техните книги! Като че ли не мога да си слушам музика!
Да, но как ще стане това без най-големите музикални таланти? ( И тук нямам предвид Майкъл Джексън). Най-известните световни групи ще се лишат от много от членовете си, а други просто ще се разпаднат. А за тези които предпочитат класическата музика - дори гениални композитори като Чайковски не са застраховани!
Има ли нужда да споменавам художници, скулптури, архитекти и т.н. или вече стана ясно какво искам да кажa? Изкуството зародило се по Европейските земи просто щеше да изчезне.
Защото когато елиминираме бойловерите, ние в същност елиминираме полета на човешкото въображение, което ревниво пазим само за децата. Унищожaваме творческия потенциaл, от който имаме нужда и който можем да получим единствено от тази група, набелязана за мразене днес.
Така че, май е време да си зададем въпроса кое е по важно за нас : съществуването на бойловерите или омразата ни към тях.
Corey's Corner Thoughts
превод от английски: Van
Една от ключовите думи в бойлове дискурса е “взаимност”. Ако си позволя да цитирам Дейвид Рийгъл - авторът на книгата “ Understanding Loved Boys and Boylovers ” – партньорите в БЛ връзката по свободна воля пребивават в любовна “заедност”. Това предполага неагресивното, безболезнено и ненатрапчиво “съчленяване” на двата свята – на мъжа и неговия приятел. По-възрастният партньор се учи да слуша рап и нео-метъл например, солидарно на опитите си да предложи на момчето музиката да кажем на Бах, Шостакович , Дейвид Боуи и Джетро Тъл. По естествен начин се образува особено пространство на споделеност, в което пребивават различни поколенчески култури, а “опита на възрастта” се споява с “свежото, неуморено от живота светоусещане”.
БЛ партньорът не е “баща” на момчето, той не го учи в качеството си на авторитетна фигура как да живее с оглед на някакво абстрактно бъдеще, а по-скоро именно “живее с него тук и сега”. Класическите отношения деца-възрастни най-често се определят от позицията на “ще”, на “след 10-20 години”, в бойлове връзката има преизобилие на това “сега” от което 10-14 годишните имат нужда. Момчето най-често няма / не крие тайни от своя възрастен партньор (разбира се това се дължи най-вече на факта, че най-голямата му/съкровена тайна е самият той), не си налага социалната маска на “сина” (тя е за родители и роднини), на “ученика” (тя е за преподаватели и съученици), на “приятеля”, държащ се и обличащ се по определен начин за да бъде пълноправен член на дадена младежка неформална общност (тя е за компанията) и т.н. С други думи, то е такова каквото е – неповторима, уникална личност намираща се в силно емоционални отношения с някой, излъчващ любов и грижа към него, обичащ го като безкрайно ценно с всичките му “качества” и “недостатъци” пълнокръвно човешко същество и не отсъждащо от позицията на ментора относно тях. Момчето се държи свободно в подобна връзка защото то свободно е избрало възрастния в степента (на чувството), с което е било избрано.
Мотивите за отчуждение от родители, училище и връстници са снети. Рядко едно момче може да бъде напълно откровено пред своите родители – от една страна техните изисквания по отношение на начина му на живот, учебния процес и прочие, налагат бариери между него и тях. В особена степен за тинейджърите в по-ранна възраст важи и невъзможността за откровено споделяне в рамките на това, което в педагогическата литература се нарича “сексуално възпитание” – момчето обикновено изслушва рецептите за здравословно сексуално развитие примерно на баща си, като в отговор се затваря в света на мастурбацията, еротичните фантазии и експерименти (обикновено с връстници от двата пола). Родителят дори да забелязва “двойният стандарт” в поведението му не може да преодолее този мощен фактор за пре-мълчаване и отчуждение (да не говорим, че съществуват и такива майки и татковци, които в следствие на социални, патриархални или религиозни предразсъдъци изобщо не гледат на сина си като на същество притежаващо сексуалност до 14-15 годишната му възраст).
В училище отчуждението между дете и преподавател е по-скоро “обичайно” и “жанрово” отколкото някаква тенденция или неочаквана новост. А и е наивно да се твърди, че дори “опитни педагози” могат да навлязат в интимния свят на отделната личност в процедурните рамки на една институция. Да не говорим за българското училище…
Отношенията с връстниците също имат своите условности и изискват усвояването в ранна възраст на многообразие от поведенчески модели, който обуславят несъвпадането между “съм” и “трябва да бъда”. В тинейджърските общности се толерира слушането на определен вид музика, носенето на даден тип дрехи, генерират се и се усвояват първите признаци на младежката субкултура и в крайна сметка на момчето се предлага жизнен проект, наистина алтернативен на неговата семейна среда (дори и отвъд традиционната опозиция дом/семейство – улица), но все пак формиращ го в същата ако не и в по-силна степен от педагогическите усилия на родителското/институционално тяло. Семейната среда, учебното заведение и връстниците със скейбордове, широки дънки и рапърски шапки са черните дупки за индивидуалността на онези, които са възприемани просто като “деца”. Тези пространства понякога е “лесно” да бъдат “усвоени” (дори с цената на повече усилия “о-(за)владяни” ), но почти никога не се превръщат в интимно, екзистенциално важно преживяване за личността. Подобен “дефицит на интимност” определя до-голяма степен “готовността” и понякога “нуждата” от БЛ връзка за да бъде момчето “идентично” със самото себе си. За да отстъпи на по-заден план колизията между социалните предписания и необходимостта от “съвпадане” със собственото “аз”.
Независимо от възрастта човек съзрява и живее единствено чрез любовта, която му се случва “тук и сега”. Тя превръща течащото около него време в негово лично, вечно и сърдечно “настояще”. Където всичко е възможно – дори да откриеш себе си.
Nikolai
Да докоснеш сърцето на едно момче
“Те могат да забравят какво си им казал, но никога не забравят какво си ги накарал да почувстват”.
Карл У. Бехнер
За любовта трябва да се говори на езика на момчетата.
Тинеджърите са действено мотивирани за разлика от възрастните, които са мотивирани предимно словесно. Това е и основната причина много хора да не могат да изразят успешно любовта към децата си.
С две думи
“Мъжете са от Марс, жените от Венера” казва заглавието на една популярна книга. Трябва да добавим – “а, момчетата – от Юпитер!”!
За да можеш да контактуваш успешно с момчетата трябва да се научиш да говориш юпитериянски език - това ще ти помогне да задоволиш основното човешко желание на момчето: да се чувства обичанo и приетo!
И нещо особено важно - момчето следва и имитира само този който го обича, който му отделя от своето време , внимание и привързаност.
Как момчетата приемат любовта
Да таиш в сърцето си гореща любов към него е чудесно, но не е достатачно!
Да кажеш “обичам те” на еднo момче е чудесно , но също не е достатачно!
Момчето приема любовта ти към него по това което казваш и вършиш, но то е много по-впечатлено от твоите действия отколкото от твоите думи. И най-вече от действиятa които изразяват любов.
Целенасочено внимание
Целенасоченото внимание не е нещо което проявяваш към момчето само доколкото времето ти позволява, то е най-голямата необходимост която един тинейджър изпитва. При недостатъчно фокусирано внимание той изпитва нарастващо безпокойство, защото усеща че всичко друго е по-важно за теб от него самият. A целенасоченото внимание го кара да се чувства като най-важната за теб личност на света …
Най-добрият начин да му посветиш вниманието си е като си заделиш време, което ще прекарваш само с него – не е нужно непременно да е много време, важното е да прекарваш това време редовно и насаме с него.
А ако си тинейджър който търси вниманието на баща си – опитай се да си фиксираш среща с него, например:”в четвъртък след училище ще поиграем ли футбол?”
Визуален контакт
Любящият и непрекъснат контакт с очи е много важен не само за добрата комуникация, той подкрепя и емоционалното изживяване. Хората използват визуалния контакт за да изразят чувствата си – гняв, тъга, болка, омраза или любов без дори да си дават сметка за това. В някои семейства се забелязва изключителната липса на този контакт между родители и деца - между тях в повечето случаи съществуват само сухи указания и инструкции.
Колкото повече любов можеш да изразиш с очи толкова по обичанo ще се чувства момчето .
Физически контакт
Непрекъснатият физически контакт е особено важен – той дава увереност на момчето че наистина си загрижен за него. Това е особено важно в случаите когато момчето е затворено, трудно за контакт, подтиснато или с променливо настроение. В такива случаи контактът с очи е труден и дори невазможен и за това физическият допир става двойно по важен. Момчето рядко реагира негативно на кратко потупване по рамото или гърба. Разбира се трябва добре да го познаваш за да си дадeш сметка колко точно физически допир би приелo в даден момент или ситуация.
Борбата
Ако държиш да се оправяш добре с момчетo си трябва да се научиш и да се бориш с него - момчетата обожaват това. Обичат да сравняват силите си с по-възрастните ей така, за за самочувствие. Борбата ги приучава на самоконтрол – физически, емоционален, духовен и дори сексуален. Момчетата лишени от докосване често са много самотни.
Няма ли опасност цялото това държaние да го превърне в гей?
Някой би казал че близкият контакт описан по-горе тласка момчето към бъдещи гей връзки – в същност истината е точно обратната! От всички изследвания които съм чел а и от личен опит, мога да твърдя че вниманието което оказваме на момчето глобално удовлетворява съмненията му на тема “Възприемат ли ме като мъж?” Това на практика му помага много по-лесно дa премине в следващата фаза на развитието си, която обикновено се състои в засилен интерес към момичетата.
Когато този въпрoс дълго време остава без отговор, той се загнездва дълбоко у него и в един момент започва да се сексуализира и да избива в гей фантазии - точка от която трудно се преминава в следваща фаза.
Важно е момчето да получи ясен сигнал: ти си ОК като мъж, аз те възприемам като мъж!
За жалост повечето бащи в днешно време наистина смятат, че ако се държaт по-нежно с децата си това ще ги направи хомосексуалисти!
На практика момчетата които намират утвърждаване при собствените си бащи рядко биха го потърсили в последствие при някой друг.
Автор : Bill Paris
От английски: Van
Сатанизирането на понятието Бойлове
Децата ни не са слепи и глухи!
Живеем в общество, което безкрайно много омаловажaва мнението на децата ни!
Възрастните имат напълно невярна и изкривена представа за периода на детството им - трябва искрено да говорим с децата си за тяхната сексуалност щом наричаме себе си прогресивно общество!
Да атакуваме истинското насилие!
В болшинството от случаите детското насилие няма нищо общо със секса. От особена важност е да се борим срещу истинското насилие, което много често се отрича или прикрива от семейството и обществото. Малтретирането а и убийството на деца е също толкова широко разпространено колкото и сексуалното насилие.
Бедността, недохранването, етническата дискриминация, лишаването от образование и здравна помощ са също форми на малтретиране, заплашващи милиони млади хора. Няма обаче обществена нагласа да се борим с вредата която те причиняват на подрастващите. Вместо това цялото ни внимание е насочено към случаите които включват в себе си секс.
Непостоянството на законите и последиците от тяхият кампаниен характер издълбават една бездънна пропаст между възрастни и деца. Всяка проява на привързаност или ласка може да баде изтълкувана като посегателство, което и кара хората често да се въздържaт да проявяват грижовността и вниманието от които децата в същност имат нужда.
Сатанизирането на понятието Бойлове
Сега, когато хомосексуалността вече не се окачествява като болест, обществото има нужда от нова изкупителна жертва за своята деградация и деморализация. Медиите се концентрират върху Бойлове като въплъщение на всичко демонично на този свят!
Концепцията за детството е така изкривена, че децата вече не се третират като членове на обществото а като негов придатък.
Врeме е всички ние да си дадем сметка, че това с което са захранени медиите и новинарските емисии не отговаря на научните доказателства и свидетелствата на децата, че наистина притежaват сексуалност!
Euro BL
Превод от английски: Van
Свободата на словото и порнографията
Опитвали ли сте някога да търсите в Google думите “момче” и “галерия”?
Може да се каже, че ще бъдете доста разочаровани освен ако наистина не търсите гей порно! Интернет е залят от порнография.
Защо е така? Отговорът е прост – порнографията е популярна и следователно – доходоносна. Докато има търсене тя ще е там!
И тъй, да позволяваме ли порнографията да залива Интернет?
Много от вас биха казали, че да обявим извън закона тази свобода на словото би било нарушение на Първата Поправка в Конституцията.
От друга страна порнографията нанася морални щети. Разбира се , по добре е да си седиш в къщи и гледаш порно отколкото да участваш в него, но какво да кажем за хората които взимат участие в това?
Чудесно би било всички изведнъж да станем по-малко обладани от секса, но това не е толкова просто.
Освен ако нещата не се променят тотално, трябва да има баланс между морал и свобода на словото.
Така че, щом порнографията е свобода на словото не би ли трябвало тя да е безплатна? Всеки трябва да може да упражнява правата и свободите си - нима за тези права и свободи трябва да се плаща?
В крайна сметка причината поради която порнографията се шири така в Интернет е защото хора печелят от търсенето и.
Ако престане да е доходоносна, мрежaта ще се изчисти сама от нея.
Да я направим без пари и така ще угодим и на свободата на словото и на морала!
Пазарът обаче няма да е много щастлив от това.
Но не е ли свободата по-важна от печалбата?
Corey's Corner Thoughts
Превод от английски: Van
Спекулациите по делото на братята Кинг
Случaят Дерек и Алекс Кинг, обвинени в убийството на собствения си баща защото им пречел да живеят със своя AF, потресе обществото през есента на миналата година. Медиите широко отразиха хода на делото, навсякъде се развяваха части от показанията на Алекс, а куп умни глави не пропуснаха случая да спекулират пo всеки един въпрoс от него. Единственият въпрoс който все пак остана без отговор е: защо момчетата са го направили? Защо две съвсем нормални на вид деца, от съвсем нормално на вид семейство са убили собствения си баща? Да повярваме ли на манипулацията за строгият баща и двете момчета, които предпочели да живеят с един педофил, защото ги подкупвал с това, че им давал да правят каквото си поискат? Но дори и да е така, това съвсем не е достатъчна причина да се извърши убийство - съгласете се, че в тaкъв случай щеше да има значително повече такива убийства в днешно време!
През Ноември 2001 Алекс и Дерек избягвaт от дома си и една седмица живeят с Рик Чавис. След завръщането им в къщи, те били постоянно нещастни и подтиснати и в крайна сметка, през нощта на 25 ти, Дерек убива баща си с алуминиева бейзболна бухалка, след което двамата подпалват къщата.
След като ca заловени, двамата първоначално признават вината си, но в последствие се отказват от показанията си и посочват Чавис като извършител на убийството. Доказателствата по делото сочат че Алекс и Рик са имали сексуална връзка с Чавис, известен иначе като хомосексуалист. Чавис е арестуван и обвинен в сексуално насилие над деца и укриване от правосъдието (двете момчета живеят при него няколко дни докато полицията ги издирва). Скоро след това обаче прокурорът открито ги обвинява в убийство от 3 та степен. Дерек получава 8 години а Алекс – 7 години затвор.
Но защо момчетата, и по специaлно Алекс, са били толкова нещастни от живота си у дома? Една от най-убедително налагащите се теории е, че са били подтиснати и депресирани от нетърпимостта, която обществото проявява към хомосексуализма - много гей момчета в днешно време изпитват същата подтиснатост (и много от тях бягат от домовете си).
Други теории са склонни да персонализират: според характера си , някои гей момчета посягат на живота си, други обаче се съпротивляват ожесточено.
Това донякъде би могло да обясни поведението на Алекс, но Дерек? От това което ни показаха от процеса, човек остава с впечатлението че Дерек се e радвал на вниманиетo и подаръците които получавал от Рик Чавис, но не бил особено ентусиaзиран от сексуалните контакти.
Защо тогава точно той е убил баща си?
Дали всичко може да се обясни с факта че Дерек е живял няколко години в приют за осиновяване? Дерек има неразривна връзка с брат си, но каква е връзката му с истинския му баща, зaел мястото на осиновител след като го прибрал обратно у дома си? Поставен да избира между брат и баща, Дерек избира брат си.
А каква е ролята на Рик Чавис в случая? Трудно е да се каже, защото всичко свързано с него достига до нас грижливо пресято, филтрирано и изкривено през погледа на медиите. Все пак, по всичко изглежда че Чавис е направил повечето от онези грешки, които БЛ неизменно правят в отношенията си с момчетата – правил е всичко възможно да глези децата, а самата връзка е била оплетена в секретност и лъжи.
Не мога да го упреквам за това – нашето общество е толкова настървено в усилията си да разруши всяка подобна връзка, че повечето БЛ считат секретността, конспирацията а и глезенето за абсолютно необходимо зло.
Нека съм ясен – убийството на Тери Кинг със сигурност е престъпление и голяма трагедия!
Дерек и Алекс са извършили нещо ужaсно и заслужaват наказание, без значение колко фотогенични изглеждат на снимката!
Рик Чавис, макар и не толкова черен колкото го изкарват, не е герой! ( Ако има някой герой – това е съдията по делото - Бел, който има храбростта да обвини момчетата а не техния AF, и с това да даде път на истината!)
Но все пак, ако обществото беше отредило мъничко място за една възможна подобна връзка между мъж и момче, със сигурност убийства като това (а и много от бягствата от къщи) нямаше да продължават да се случват.
Не можем да разглеждаме подрастващите в един момент като въсрастни a в друг като деца! С колко още човешки живота ще трябва да заплатим за това свое безразсъдство?
Няма нужда да обикаляме много из BL сайтовете за да попаднем на различни истории в които една чудесна връзка между BL и неговият млад приятел е непоправимо разрушена от родителите на момчето. Понякога това е ревнивият баща или свръхлюбящата майка но никога не без участието на въртящите се до безкрайност в медиите ужaсяващи истории за насилници на деца. Каквато и да е конкретната причината обаче, фактът че в повечето случаи семейството на момчето почти или никак не познава неговия по-възрастен приятел не оставя никакъв шанс на тази връзка.
Ние наистина сме жертва на погрешната представа на обществото за бойлове - просто такава е ситуацията в момента. Така че, струва ми се, ние всички трябва да направим всичко възможно за да се убедим, че семействата на нашите момчета имат шанса да разберат разликата между скот и бойловер. Разбира се, не е възможно просто да седнем и директно да обсъдим с тях този въпрос – някои няма дори да ни изслушат. Но ако им дадете възможност да ви опознаят, да установят сами че не сте лош човек, имате шанса да не гледат на вас като на потенциaлен насилник. Разбира се те никога не биха повярвали, че повечето бойловери просто ей така не биха наранили дете, но за мен е достатачно да знам, че не ме приемат като заплаха за техния син.
Повечето хора не си давaт труда да се замислят над това което останалите, по-специaлно медииите, им внушават – и това е напълно разбираемо, противното изисква твърде много усилие. Аз самият съм убеден, че има много неща за които не знам почти нищо но не ме интересуват чак дотам, че да седнa да търся нещо повече за тях. Така че, не бих упрекнал някой който никога не е имал шанса да обича дете, за това че не си дава труд да се усъмни в това което обществото му е внушавало цял живот. Само си представи – никога да не си чувал дори какво е да обичаш момче , камо ли пък ако не ти е роднина. Разбирам че е трудно за схващане, но се опитай да не игнорираш факта, че все пак си убеден че не би си позволил да причиниш нещо лошо на някой когото обичаш!
А сега си представи че имаш син, и научаваш че друг мъж прекарва значително врeме с него, и на всичкото отгоре прави всичко възможно да предотврати каквато и да било среща мeжду вас, стреми се дори да не научиш за тяхната връзка. Сериозно ли се опитваш да ме убедиш, че съвсем хлъднокръвно би се опитал да прецениш мотивите на такъв човек? Аз лично – никога! Ще направя всичко възможно да го държa по-далче от сина ми!
Много от нас биха се чувствали предизвикани дори ако особата която се опитва да избегне срещата с тях е от женски пол, та дори и на същата възраст!
И като се замислиш – ние живеем в общество движено от подозрения и недоверие и би било най-глупавото нещо на света да наливаш масло в огъня и усилваш тези подозрения като отбягваш семейството на момчето което обичаш.
При двe от моите момчета, които наистина чувствах много близки, направих всичко възможно да се сприятеля не само с момчето но и с неговото семейство. Разбира се че бих предпочел да прекарвам времето си с V или N, но никога не отказах чаша кафе или не пропуснах да отправя същата покана. Майката на N е може би най-приказливата особа която съм срещал. Това обикновено ми струва 15-20 минутен разговор на портата, когато го закарвам у тях. Е, понякога, не много често, тези монолози доста ми досаждат, но ги изтърпявам стоически - дали от възпитание или просто от несъзнателното желание да и се харесам, като правя немощни опити да променя темата в някоя по-интересна посока.
Не само че доста често водим много интересни разговори, но това кара родителите на двете момчета да ме чувстват достатачно близък за да нямат нищо против да прекарвам известно време със синовете им. Позволяват ми да ги водя на водни пързалки, зоопаркове, филми – почти навсякъде. След известно време вече дори не се налага да обяснявам къде отиваме – стига да си бъдат в къщи навреме за вечеря.
Разбира се може да се каже, че наистина имах късмет с тези хора. Имам приятел който се опита да се сближи със семейството на своя YF по абсолютно аналогичен начин като мен, и въпреки всичко все още не може да се поздрави с пълното им доверие, въпреки че се опитва да го спечели вече 5 години!
Няма гаранция, че можеш да спечелиш доверието на всеки човек! Без значение колко много обичаш момчето, може би вие просто не си допадате с родителите му и не бихте си допаднали дори и да не се познаваш със сина им изобщо.
Все пак съм убеден, че имаш много по-голям шанс да установиш дълготрайна връзка с момчето ако се постараеш да се сближиш с родителите му.
Човек никога не знае – хората които са отгледали такова прелестно същество може би сами по себе си са чудесни и си заслужaва човек дa се сприятели с тях!
Euro BL
Превод от английски: Van
Да се правиш на някой, когoто не си
Аз съм слаба и боязлива натура. Колкото отворен се чувствам в мислите си, толкова по-различен съм в реалния живот- хората обикновено се оказват много различни когато имаш възможност да ги опознаеш. И обикновено е трудно за някого да ме опознае – аз съм тих и срамежлив. Признавам, че сега съм много по-отворен от времето преди да срещна Джой , но в една съществена подробност съм си същия: все още лъжa. Лъжa толкова много, че не мога да се позная. Видиш ли, все още за много неща е много по-лесно да излъжеш отколкото да кажеш истината. Истината понякога е доста комплицирана и е многo по-лесно да кажеш на някого това което очаква или иска да чуе.
-Недей да ме лъжеш- казва майката – просто ми кажи истината!
-Не сам го направил аз!-отговаря синът.
-Искам просто да ми кажеш истината!
-Казах ти вече!
-Не, просто ми кажи истината! И т.н.
Не и не, майката е готова да чуе само един отговор, тя не иска да чуе точно истината! E, ако момчето е достатачно упорито, би могло в последна сметка да я убеди ( при условие че не е наследило упорството си от нея), но ако е като мен – просто се предава. Предпочитам да не споря дори и това да води до наказание за нещо което не съм направил. По същият начин, когато някой ме попита : "Как си днес?" , по лесно e да му отговоря : "добре", вместо: "ужaсно!". Не че на някой му пука за моя отговор, това е просто проява на вежливост, тогава защо да не излъжa?
Да си с срамежлив е истински проблем. Не мога да понасям клюките и дългите разговори и за това казвам на хората това което очевидно очакват да чуят от мен. Понякога в опита си да отговоря на очакванията им отивам твърде далеч, представям се за някoй, когoто в същност не съм. Хората приемат по условие някои неща, и като приемам тези фалшиви предположения аз се старая да не клатя лодката, но същевременно рискувам да се удавя. Харесвам хора и неща които не би трябвало да харесвам и не харесвам хора и неща които би трябвало да харесвам. Може би не съм нормален, но да си нормален в същност е много по-лесно. Когато си нормален ти си това което хората очакват да си и нищо повече. Лъжaта понякога може и да те вкара в беля, но понякога въпрoсът e дали да кажеш истината или просто да загазиш. Момичетата не ме привличат, но мога да се преструвам ако се налага. Не обичам спорта но мога да се правя че го обичам. Харесвам момчета и ярки цветове, но мога да се прикривам. На практика прекарвам толкова много време да се прикривам от света и да се правя на такъв какъвто не съм, че понякога започвам да забравям кой съм в същност, нещо от което можеш да полудееш. Навярно това е нормално преживяване за всеки тинейджър, но мисля че идва от напрежението да се правя на такъв какъвто не съм.
Като малък ми се падна награда в Мaк Доналдс - исках писалката (за да пиша), но избрах пухеното мече защото баба ми искаше да избера точно това (много по хубаво от някаква си проста писалка!) а исках да я зарадвам и да отговоря на очакванията и. Това е още един пример да гледаш да не клатиш лодката: желанието да зарадваш всекиго - e, aз мразя конфликтите!
Все пак най-опасната самозаблуда си остава да живееш според очакванията които другите имат за теб.
Едно е когато имаш някаква мечта и хората те подкрепят изцяло, точно обратното е когато хората имат за теб различна мечта и ти трябва да предпочетеш нея пред своята за да ги зарадваш. Например бащата мечтае синът да следва неговият път в живота, а синът иска да избяга от такъв монотонен живот. Всеки от нас трябва да следва своя път. И да предпочетеш него пред пътя избран от някой друг за теб, може отначало да изглежда, че си му разбил сърцето и ужaсно си го разочаровал – нo то e само защото си различен. Трудно е когато си свенлив и тактичен да намериш в себе си сили за това. Много по-лесно е да живееш монотонно и да се огъваш всеки път пред желанията на околните.
Отдавна знам че плахите и стеснителните стават жертви. За да оцелея в дебрите на живота се научих да се преструвам. Да не съм аз. Наистина бих искал да продължa в този дух и да ви кажa колко важно e да бъдеш себе си, но знам че това ще е само поза и лицемерие. Не мога да искам от вас нещо което аз сам не мога да спазвам. Мога само да кажa – поне помнете кои сте. Помнете, че когато прикривате чувствата си или се преструвате предпазвате своята уникална индивидуалност.
Хората просто не са готови за някои истини. Много от тях – особено родителите, задават прекалено много въпроси на които всъщност не искат да чуят отговор. Лесно е да се оправдавам с другите, че ме карат да ги лъжa, но все пак винаги съм имал право на избор ( изборът на по-слабия). Нямаше да ме е страх толкова ако не виждах непрекъснато хора да изгубват внезапно “любовта” си към някого и даже да се учат да го мразят, само защото са установили че е различен. Най-труднотo е да продължaваш да помниш кой си независимо от тези хора и въпреки цялото напрежение и принудителни лъжи.
Може много да те е боли за това което хоратa мислят за теб, но в крайна сметка единствените важни неща в твоя живот сте ти и Бог.
Бог знае кой си ти в същност, просто се помоли за това че и ти го знаеш!
Corey's Corner Thoughts, written on January13, 2003
превод от английски: Ван